ЕДС “LEAVE YOUR TRACE“
След като получихме разказа на Радостина за ЕДС преживяванията в Хърватия, преценихме, че няма нужда от увод. Забавлявайте се! 🙂
След дълго, ама наистина дълго следване си взимаш заветната диплома. Започваш мечтаната работа, но колелото на живота те върти и някак си не усещаш да живееш, а просто дните ти минават един след друг и така…. Идва лятото, усещаш нуждата да направиш нещо различно; нещо, което да те презареди, че да изкараш с тази енергия поне до следващото лято.. Иии купоните по Слънчака не са ти в to do list-а. В един момент си спомняш за всички обмени по Еразъм + или други програми, които ти дават възможност да се пренесеш в друга реалност за кратък период от време.. И започва едно скролване в различните групи, смяташ дните отпуска, ще те пусне ли шефа или не.. Докато един понеделник не разбираш, че си в лееко принудителна отпуска за цяяяяял месец, не че нямаш за четене, ама това е цял месец. Наново скролване и тадаммм- Хърватия, ЕВС, 2 седмици. Сещаш се за една любима приятелка, с която последните 5 години все отлагате тази мечта за пътуване до Хърватската земя. Естествено пуснах своята кандидатура, няколко телефонни разговори докато и тя се навие(отнемат около седмица), но на другия ден обратното обаждане е факт.. После пътувам до с. Мещица, пернишко, пея си латвийската песен от първия ми обмен за поздрав на латвийските доброволки там и усещам, че всички обмени са свързани, наистина е една мрежа от познати, от общи цели, от youth power!! И още на този етап ти става едно хубаво, че нещо се случва, а ти не си седиш в кафето, в мола или някъде си, а си част от нещото!
Тръгваме двете с Монката, с цял автобус мургави братя, чакаме общо 12 часа на всички 3 граници. Кошмарни часове, вместо в 9 пристигаме в Загреб в 5 сутринта. Е явно нямахме нужда от запазената нощувка. А за да е още по-хубаво, нашите мизерници (превозвачите) не влизат в самия град, че не са си платили таксите, а ни мятат на мотел на магистралата. Да живее Убер и Frane, който ни закара до запазеното местенце за нощувката. А за там – нямам думи. Ще го препоръчам на всичкиии. Невероятно гостоприемни хазяи. Спахме 2 часа, разгледахме Загреб с най-добрия гид за 3 часа (отново да живеят обмените, че чрез тях имаш познати и почти семейство навсякъде и можеш да разчиташ на тях за всичко). Моето “мамче” от предишен обмен оправи всички проблеми с билетите, които аз, онлайн системите на хърватските автобусни компании и дезорганизацията ми можаха да заплетат. Но всички на автогарата го взеха присърце, всички от 2-3 колцентъра, където ни препращаха бяха любезни и накрая 15 минути преди потеглянето на автобуса, билетите ни се намериха!! Мира ни изпрати и ние потеглихме за световно неизвестния Госпич.. Нещо като Симитли, ама по-на запад . Но си имат стадион Маракана, в градинката до автогарата.. След много часове път стигнахме го Госпич-а. Там никой не ни чакаше. Писахме на Тамара – закъснение на влака, пък ние сме следваща спирка. Е почакахме, вече бяхме тренирани от границите. И тогава пристигна THE Škoda!! Тя е една разтегателна кола, събира около 6-7човека, мнооoго багаж и е с екстра секретно заключване на багажника. К. А. – не се отваря отвън и е основното средство за транспорт до края на света- бел пр. ВЕЛИКИ ЖИТНИК!
Mалко селце, кавито си имаме в изобилие на Балканите.., с цели ~17жители и техните животинки.., в подножието на планината Велебит, така че зеленото не ми липсваше.. Все едно, че си бях на село при баба, ама не само с брат ми, ами с още 20+ други доброволци. И после стана на ЕДС като на обмен.. Това не може да се опише, то се изпитва.. И зависи какъв човек си. В началото сте си някакви непознати, а после – ставате семейство. За мой шок и ужас в края на този проект разбрах, че в началото съм била доста негативна, направо гръми, но после съм била излязла от комфортната зона и съм била много готина. За първи път аз и негативна в едно изречение… Малко ме хвана срам, че съм изплашила така хората, нооо всичко по дни.. и вечери 🙂
Уелкъм партито – гледаме Персидите до реката на житника. Сега си признавам, че за първи път видях падаща звезда, истинска, красива, пленителна и то не беше една. Първи вечен спомен!
Понеделник – разяснителен ден, разпределяне на задачи. Определяне на отбори. Лееко bossy, но съм chefka от един друг обмен още.. , избирам името на моя-DREaM team, единодушно го приемат децата. И сега с моите завидни 26 години съм най-голямата в отбора, в кухнята ми признават, че съм им като мамче… Аз?! Пореден шок и ужас – и за мамчето, и за кухнята… Запознаваме се с Майк и Бонк – менторите, с русата невъзпитана женица и готиния барабанист Игор. Играем си бондващи игрички, запознаване имаме и с някакви джаджи, които досега съм виждала по филмите и част от тях – в гаража на тати. Добре, че следващия ден съм в отбора за готвене и няма да се мъча с тия неща..- мисля си аз…. Да, да, ама не.. Това да сготвиш за 30+ младежи е трудничко.. Но нали сме DREаM team, макар и късно сервираме обяда.
Всичко свърши, но след час почивка – пак в кухнята, да готвим вечеря…. Направо надскочих своите очаквания.. Нямаше гладни, май нямаше и недоволни от менюто. Без Роб, но на него набрахме трева и веганските му нужди бяха задоволени.
Даам, после дойдоха дните на същинската дърводелска работа, каквато беше и основната идея на този ЕДС. Всички джаджи ми станаха добри познати, всички пръсти си ги върнах в България и то закрепени за дланите, леките ожулвания не се броят. И се почна едно мерене, едно отбелязване, едно рязане, едно сглобяване на рафтове, едно шкуркане, едно завинтване, едно лакиране… 
До крайния ни продукт- етажерка номер 1. Тя беше факт преди почивните дни.
Почивните дни. За по-голямата част от другите участници в проекта ние с Монката бяхме скучни, затова си резервирахме местенце в Задар (за тези, които не знаят, на брега на Адриатическо море, недалеч от базата на проекта). Младите решиха да обикалят без резервации, да спестят от акомодейшън и да спят по плажове, паркове, градинки и т.н. Ноо това е леко незаконно в Хърватия и ние се въздържахме от този експириънс. Ама пак си изкарахме супер, мега яко. Задар спечели моето сърце—>zadarsko srce – то ми стана. Докато бяхме на лов за плажове с пясък-дефицит са им в онзи край..стигнахме до някакви покрайнини, намерихме го пясъка, не ни задоволи, ама пък ни заваля дъжд на плажа! Навъртяхме мнооого километри, но така се усеща най-, най-добре атмосферата на непознатото място – скитайки по някакви улички и местенца, които не са в морето от туристи. Това е моето скромно мнение от пътешествията ми досега.
До каменния плаж не се върнахме повече, макар сочните смокини да бяха доста примамливи, но ние искахме почивка от работата и море, и пясък. Затова се насочихме към Най-най-романтичната дестинация в света за 2016 г. – още се чудя защо, но явно хърватите знаят защо. Към обяд се разпльокахме на плажа на Нинската лагуна-най-добрият плаж за не знам си коя година от дейли телеграф. Отново не подкрепям, но кой ме пита мен. Признавам, красиво равно като тепсия море, насреща островчето с каменисто-планински релеф, но маранята не ти позволява да го видиш ясно. Влизаш навътре, вървиш, вървиш, и морето е до колене. Буквално! Дори аз – не мога да плувам, но там няма как да се удавя… А зад гърба ни са едни локвички, където си измиват калта възпитаните туристи, другите правят това в морето. А самата кал е лееко зад локвичките със сладка вода (по смелите се бухват надълбоко, останалите са мажат отстрани с остатъци). Естествено, пльокнах се в едно кладенче, гола до кръста.. Едва изпълзях, но нагоре се доокалях с остатъци. Вярно, страшен пилинг! Малко миризлив, но добър и си го измихме в локвичките, не в морето!!!
После в едно райско барче пихме по една фалшива плодова бира и си се прибрахме на Задару, където вечер клаустрофобията по тесните претъпкани улици те задушава, но това само в центъра.. Ривиерата му ти грее душата и гали сетивата. Двата бара бяха добри, особено лайв изпълнението на цигулка в центъра на купона. Трети вечен спомен!
Последния почивен ден го посветихме на Šibenik. Интересно местенце, но туристите му бяха в повече, а и ние се бяхме поизморили от “почивка”. В Госпич шкодата си ни чакаше и си ни прибра на село. Там на следващия ден закипя отново труд и за няколко дни се родиха още 2 етажерки. Почистихме реката. Другата задача беше най-, най-, най-прекрасната. В съседно село – Bužim да помогнем на един уникален човечец-Mr Milan Čačič.
Ако щете ми вярвайте, но в деня, когато се падаше на моята група да ходим ми беше едно такова уморено, на ми се ставаше, но някак си се измъкнах от леглото. И като го видях този симпатяга, вече имах криле. Неговата история е на един родолюбив човек, работил в големите градове, семейството му е в Щатите и Канада, но него го тегли нещо назад и се връща в родната къща на родителите си. Съхранена както преди с леки подобрения. И започва да работи да развие района за благото на останалите 100+ малко жители на селото. То е още по- във Велебитската планина. Със свещеника са реиновирали църквата, издигнали са дървен кръст на насрещния баир, издава списание, направил е документален филм за мястото с местна телевизия и сега мисията е да направи една пещера годна за туристически посещения. Типична за района карстова находка, намерени вътре надписи на глаголица, някакви ендемитни паяци и скорпиони – да, изследват я биолози!! И ние отрязахме 4-5 клечки по пътя, но повече време се любувахме на природата, аз се възхищавах на ентусиазма му на Чачич, той се радваше като родния ми дядо, че съм Doctorića.
И така докато ни покани на обяд в къщата си, на чардака, запали огъня на пещта и мръвката izpod peke стана готова. Вегетарианците за малко да размислят за втори обяд “for normal people”. Малка подробност е, че на връщане от пещерата леееко ни заваля, та бяхме като мокри котета и този мил човек даде сухи дрехи на всички ни 8 парчета, всички с бели тениски, превърнахме се в неговите white angels!! Раздяла с прегръдки и целувки и махащ ни Чачич докато се скрихме зад хоризонта. Щях да се разплача! Разговаряйки с другите, разбрах, че и та са били не по-малко трогнати и впечатлени от този Човек! Затова темата на българския отбор за фолоу ап-чето е свързана с него, за да предадем нататък!
Влязох в пещерата, мнооого тясно начало, затова е използвана по време на османското владичество за укритие от местните. Хитри са били, братята! Надделях клаустрофобията си, а там ме чакаше за първа среща едно прилепче… и много паяци, и други гадинки…
Една от вечерите се върнахме в реалността – вечеря на ресторантска тераса в Госпич, а вътре – истинска сватба. Не знам съдба ли е, късмет ли, проклятие ли, но където и да отида все има поне по една сватба. Хапнахме čevapi и беше време за биричка. И тази вечер всички си бяхме като в истинския живот натокани, чак толкова, че ни беше трудно да се разпознаваме. След почти 2седмици на село и в работни дрехи, ние бяхме като нови, ама вече познати нови.
И така до последния ден – брейнсторминг за проектите нататък, начало на сбогуванията, опаковане на багажите и така до сутринта. И всичко свърши. И назад до Госпич-Загреб-София, отново не без премеждия за малко да изтървем автобуса за София, но го хванахме за 15 минути. Добре, че съдбата ни обича.
Иначе ежедневни мотивации от отборите, всички видове енерджайзери и НФО-игрички, вечерни сбирки около огъня, че да можеш да удариш една биричка с чиста съвест на гимназист, танцувахме полка и пихме истинска бира на чешката вечер; 
гърците ни изнесоха няколко урока – география и философия от Платон; испанците провериха общата ни култура – можете да се гордеете с нас – втори сме след отбора на организаторите, но битката не беше честна и нали България е малка страна, пак ни прецакаха.. иначе си заслужихме първото място; ядохме паста не само на италианската вечер; пяхме най-“чистата” песен на хърватската вечер; хапнахме пироги от поляците; а ние им дадохме хапка баничка, филийка с лютеничка, малко ментичка и от ракията на тате, което от grumpy face ме превърна в rakia girl и им показахме мнооого снимки на sandy beaches 😉
Организаторите в лицето на Тамара и Еди/Теди даваха всичко от себе си да се чувстваме добре. Където силите им не достигаха на помощ идваха Елишка, Роб и Стефано и Еразъм-машината се движеше гладко.
И така засега Велики Житник имат няколко етажерки, едно лого и почистено речно корито от нас. А ние имаме мнооого спомени, много нови приятели, много вдъхновение, много енергия и така до следващия проект.
П. С. Обмените са супер различни. Уж са по един модел, но един с един не си прилича. Дано един ден да успея да осъществя и дългосрочен ЕДС. Мечтата ми Хърватска се сбъдна и без падаща звезда, а по щастливо стечение на обстоятелствата. Пожелавам си и тази мечта! И май трябва да благодаря на Съдбата и за това!
Радостина, 26 години
*************************************************************************************************
EVS DRAGON’S QUEST FESTIVAL
Ето и впечатленията на Катя Такева от участието в ЕДС проекта в Хърватия.
Историите не свършват до тук 🙂
**************************************
“С всяко прието предизвикателство и всеки преодолян страх добавям стойност както към собствения си живот, така и към благоденствието на заобикалящия ме свят.”
Това са думи на Цветелина Васева, която споделя своите впечатления след краткосрочния ЕДС проект “Rhytms of nature” в Хърватска. Цвети е на 18 години и бе една от тримата доброволци, които АКСЕЛС изпрати през лятото на 2017 година във Велики житник.
Образованието и личностното развитие на един човек не приключват със завършването на училище или университет. Напротив – това е процес, който продължава цял живот и точно в това се крие неговата красота: всеки един ден да откриваш нещо ново, да преодоляваш границите на собствените си възможности, да не се боиш да приемаш нови предизвикателства. На всичко това и много повече ме научи ЕДС проектът “Rhythms of Nature”, проведен в хърватското училище Outward Bound във Велики Житник през август, 2017 г.
В началото имах съмнения дали ще мога да се справям с дейностите, които са включени в програмата, но един път щом се започне, човек осъзнава, че не отива там, за да покаже колко знаещ, можещ и компетентен е, а за да научи умения, които не е овладял до този етап от живота си. Нещо, което много ми хареса беше, че бяхме разделени на отбори по задължения. Всеки ден имахме различна отговорност (чистене, готвене, поддръжка на инструменти и т.н.). Това разделение на задълженията за мен беше добре измислено тъй като ме научи на някои от основните ключови компетентности – работа в екип и отговорност. През първите дни се научих да обработвам дървен материал с инструменти, на които не бях работила преди, като моторна резачка, бормашина, шлайфмашина. С тяхна помощ направихме дървена пътека пред базата на Outward Bound. Друга дейност, която беше изключително интересна беше основи в свиренето на барабани.
Отново разделени по отбори, се научихме да измислим своя собствена уникална мелодия чрез импровизация и подръчни материали за инструменти. От тази дейност научихме, че не само в свиренето на барабани, но и в живота трябва да се научим да се слушаме един друг, за да създадем синхрон. Хубавото при ЕДС проектите е че на едно място имаш шанса да изпиташ ред различни култури. По този начин съзнанието и светогледа на човек се разширяват в пъти повече отколкото ако гледаш на света през призмата на единствено собствената си култура. Имах шанса да опитам различни видове ястия като латвийската розова супа и торта, испанска сангрия, италианско тирамису и т.н. , а също така се научих да танцувам латвийски народни танци. Научих се да се ориентирам по карта и да строя бивак и там за пръв път прекарах две поредни нощи на открито. През почивните дни имах уникалната възможност да опозная един от най-красивите хърватски градове – Сплит, кристалното Адриатическо море, Променадата и старата част на града – Диоклецианският палат. В обобщение приключението ми в Хърватия беше най-ценното преживяване, което имах през тази година. Причината за това може да бъде описана най-добре от една сентенция на Оливър Холмс, която звучи така :“ Ум, който се е развил от нов опит, никога не може да се върне към старите си измерения.“
Цвети, 18 г. ,Перник
ИСТОРИЯТА НА Борислав Елинов след участието в ЕДС проекта
SNOWFLAKES WINTER FESTIVAL LATVIA
“Всяко едно приключение започва с първата стъпка” не мога да бъда по съгласен!
За мен това мое приключение наистина започна на с първата (физическа) стъпка на полет *номер* на Луфтанза към Франкфурт Германия и след това с прикачване на още един полет към Рига Латвия. Звучи като нормално започване на ЕВС, нали? Но за мен бе по-различно. Разликата за мен бе, че това за мен бе първото ми излизане от България и първото ми качване на самолет и сам, без сигнал от мобилния оператор и не особено много wifi. На пръв поглед това може да изглежда страшно, може би дори ужасяващо за повечето читатели, но не е така, колкото повече се бута човек ”напред”, толкова той научава, че най страшното нещо за един човек е самият страх а препятствието пред него.
Първа спирка Франкфурт, (на немски: Flughafen Frankfurt am Main), или Рейн-Майнско летище (Rhein-Main-Flughafen) Ниастина не можех да повярвам че може да има толкова голяма сграда! ”Площта, която заема летището е 2 000 хектара земя, два терминала, които могат да обслужат 65 милиона пътници годишно, 4 писти, логистични бази, както и съоръжения за поддръжка.” Нещо което трябва да се види, изходи и почувства, за едно нормално скромно Българче бе настина впечатляващо. С пристигането ми в Латвия почувствах нещо което наистина съм чувствал за вярно, че границите са просто една политическа илюзия, просто черти около площи земя, осъзнах че хората до голяма степен са еднакви, пият сутрешното си кафе, закъсняват за работа, гонят/изпускат автобуси или чакат закъсняващият, звуци, цветове, човещина споделяща еднакъв вкус и арома.
Бих определил Латвия като скромна държава, с население наброяващо 2 милиона човека предполагам тук егото гладува, предполагам в някои насоки размера наистина има значение. Столицата на Латвия, Рига има прекрасна архитектура, най-вече различна от това което имаме тук в България, там царува средновековният англосаксонски стил на архитектура, материалистичен с цел практичност пред стил. Естествено има и изключения, главно намиращи се в столицата, Рига. Мястото където бях настанен се наричаше Вицпиебалга, малко населено местенце с население 600 човека, но въпреки това не лишен от доста екстри, като заредени три супермаркета, като един от тях с размерите на нашенска централна била. Селището въпреки малкото си сгради, приятната архитектура и добре поддържаните сгради бяха на добро ниво. Този район, както и по-голямата част от Латвия споделят еднаква география, равнини с разпръснати навсякъде малки площи горички и много малки тела вода, ниско морско равнище и липса на планини, най-високата точка на морско равнище е 300 метра, което прави Латвия доста красива през топлите сезони, защото буквално всичко е полета с цветя, жалко, че бях там зимно време 🙂
Бях събран с още 12 човека, от 6 различни държави от цяла Европа, много топли хора от Гърция и Кипър, изключително интересни душевни хора от Норвегия, много топлокръвни хора от Испания оле оле оле, изключително привлекателни и невероятни дами от Португалия (Внимавайте с Португалките!) и един изключителен музикален Италианец съквартирант с захарно сърце и душа като топла паста, но никога не смесено заедно. Задачата ни там бе да направим живота в Вицпиебалга по-цветен, с посещаване на младежки центрове и детски градини в околните градчета, забавлявайки ги през това време, било то с игри, куизове, търсене на съкровища, турнири по пинг понг, оригами крафтинг и за финал, специален евент, грандиозно шоу за таланти. Научих доста неща, разбрах че в Португалия ангелите ходят наоколо винаги с чантичка от супермаркет пеейки Sunny на Bobby Heb, разбрах че други са пълни с безкрайна любов и поглед към бъдещето. разбрах че един човек може да прекоси 780км пеша за да открие себе си на края на този път.
Разбрах че една неразбрана душа може да намери себе си през стъклото на обектив и свободата на словото. Разбрах че някой души са твърде прекрасни да ходят под небесният небосклон, предполагам за това обожават да се съзират към тях, може би там някой ги чака. Научих много нови неща, история, култура, политика, футбол, дори кулинарът в мен бе обогатен с много кулинарни перспективи от много различни държави, може много рецепти се сменят или различават, било то поради географски причини, история, култура или начини на живот, но в едно съм сигурен, рецептата за приятелство навсякъде е еднаква. Бяха създадени много приятелства, някой от нас намериха любов, други вече я имаха а трети бяха там за да намерят част от себе си и предполагам някой от тях успяха, други я оставиха на летището в Рига с билет ”крайна дестинация свят”.
Истината е че тези EVS мероприятия не са само една задача, или екскурзия, нито трябва да бъдат възприемани така, те са много повече от това, те са една перспектива, те трябва да са една мисия съобразно различна и лична за всеки, един начин да вкусиш от целият този пай наречен свят. Само имай в предвид, че след първата хапка, никога няма се наситиш.
Боби, Велинград, март 2017 г.
Тук може да видите видео, направено от друг участник в проекта.
Вкусна домашна баница приготвиха днес самички нашите приятели-доброволци от АртАреа Иван (Испания) и Аниес (Франция), както и Мария (България, АКСЕЛС). Демонстрационният уъркшоп бе част от съвместната инициатива на АКСЕЛС, АртАреа и ПГОТ “Свети Иван Рилски” в Перник (любезни домакини на събитието) за популяризиране на Европейската доброволческа служба и възможностите, които предоставя за младежите програма Еразъм+.
С голямо любопитство и смелост доброволците се включиха в собственоръчно приготвяне на тутманик, класическа домашна баница (при която корите се въртят над главата, във въздуха, за да се разтеглят) и теглена баница. Техните учители Емил, Борислава, Цвети и Любомира демонстрираха майсторски умения в правенето на баница и обучението на гостите. В “тънкостите” на изтеглянето на тънки кори се включи и тяхната преподавателка г-жа Росица Атанасова.
Разбира се, имаше и много забавни моменти и смях при “сухите тренировки” с въртенето на мокра кърпа над главите, в които участваха и ученици от публиката, които демонстрираха автентични техники, научени от техните баби, и заслужиха аплодисментите на всички присъстващи.
Докато баниците и тутманика се опекат, всички присъстващи участваха в кратко представяне на програма Еразъм+ и ЕДС. Накрая учениците от ПГОТ се престрашиха и започнаха да задават въпроси на Иван и Аниес за техния личен опит като доброволци. Директорът на ПГОТ г-жа Мария Герчева изненада всички, като награди със специални сертификати участниците в направата на кулинарните вкусотии. Е, накрая с голям ентусиазъм изядохме вкусните баници и тутманика.
Повече снимки от атмосферата на събитието може да разгледате на сайта и фейсбук страницата на ПГОТ “Свети Иван Рилски.
Първите доброволци на АКСЕЛС се завърнаха от Хърватия, където взеха участие в EVS camp “Build up”. Благодарим на нашите партньори Outward Bound Croatia за вдъхновението, гостоприемството, дейностите и емоциите, които споделиха Алекс, Мирела и Вики. Разкази, които развълнуваха и нас. Разкази, които ни вдъхнаха увереност, че ЕДС е посоката, в която искаме АКСЕЛС да се развива.
Ето и впечатленията на доброволците 🙂
Казвам се Виктория и съм на 25 години. Преди да ги навърша се замислих за последните години и промените, които са настъпили. Запитах се дали съм постигнала за себе си всичко, което си бях определила като по-малка. Можело ли е повече, видяла ли съм всички възможности пред мен, учила ли съм се всеки ден на нещо ново? Когато не на всички въпроси отговорих с „Да“, си дадох обещание да се опитвам да казвам „Да“ на всичко, което би ме отвело по-далеч, на всичко, което би ми дало положителни емоции и нови преживявания. И с това си обещание нещата започнаха да идват, така, неканени и вълнуващи.
Срещата ми с АКСЕЛС бе една от големите промени за мен и винаги ще остана благодарна на хората, които ни свързаха. Чрез тази организация получих информация за различни програми в Европа (Erasmus+ и EVS) и разбрах, че за да пътуваш и да видиш нови места, не трябва много, освен желание, желание и не на последно място – желание. Само това!
Проектът, в който участвах, бе във Велики житник, малко населено място в Хърватия, където 24 човека от различни държави споделяхме един дом, 14 дни, по 24 часа и много преживявания. Целта на EVS camp “Build Up” бе, да развием уменията си за работа в екип, лидерски качества и да опознаем себе си и по-добре посредством различни активности и предизвикателства в изцяло натурална среда. Имахме, както индивидуални задачи, така и екипни и всеки един от нас допринесе за 2 големи общи проекта: книга за местността, в която бяхме и уникален work shop за изработване на дървени къщички за птици, пейки, упътващи табели и др. Не на последно място бих споделила и за предизвикателствата, пред които ни изправиха, а именно катерене и спускане от скали, вървене по въже, палене на огън и др.
Ако трябва да обобщя с едно изречение хората, които срещнах и това, което изпитвам към тях сега, то би звучало така: Всеки един от тях, ме обогати и предаде от своя опит, култура и любов, така че да запазя не само спомена си за него, а цял живот да бъде мой приятел.
Местата, които успях да видя през престоя ми и пътуването ми до там, са красивата столица на Хърватия – Загреб, невероятното кътче от Адриатическо море, за което дори Хемингуей пише в една от книгите си – Задар, малкото село Велики Житник, в което бяхме настанени и красивата столица на Сърбия – Белград.
През двете седмици на програмата заедно с останалите доброволци плувахме в река по пълнолуние, катерихме скали, спахме на открито до огъня и слушахме шума на гората, опознахме себе си и добавихме нови умения.
Лично аз с нетърпение очаквам първия си дългосрочен ЕДС проект. Пожелавам на всеки, да не пропуска възможностите пред себе си и да казва „да“ нa новите приключения, пътувания и програми на EVS!
Вики, Разград; август, 2016 г.
Любопитството – това чисто и звънливо желание за развитие, за нови знания, умения и приключения бе причината да добавя доброволчеството в моя живот. Преди проекта „Build Up” бях участвала в няколко малки инициативи, но бях запозната повърхностно с ЕДС, Еразъм+ и разнообразните международни структури с широки възможности.
Съдбата обаче си знае работата, извайва си нужните пътечки и в правилния момент едновременно научих за хърватската организация Outward Bound, и срещнах прекрасния екип на АКСЕЛС.
Не се поколебах и за миг да се включа в проекта – бях силно впечатлена от идеята за насърчаване на ученето чрез предизвикателства, имах правилните хора, а и от малка съм си „заразена“ със страст към пътешествия и нови запознанства. С една дума имах всичко необходимо за една здравословна и ползотворна авантюра.
Изключително признателна съм за подробната информация, която Акселс предоставиха, за чудесните лични съвети, които ни дадоха преди да заминем, както и за постоянната подкрепа и приятелство. Благодарение на това, от самото напускане на родната граница до обратното ни връщане успях пълноценно да се насладя на всеки миг.
„Build Up” се проведе в малкото, но много живописно хърватско селце Велики Житник. В продължение на две седмици споделяхме ежедневието си с още 27 прекрасни човека от 9 различни страни, с които не просто създадохме приятелство за цял живот – ние се превърнахме в едно задружно многонационално семейство.
Дневната ни програма бе изпълнена с разнородни дейности, които ни помагаха да развиваме своята вътрешна сила, креативност и концентрация, а също и да осъзнаем до една по-висока степен човешката взаимосвързаност като цяло. Всички индивидуални и групови занимания водеха до огромен обмен на нови идеи, до постоянно вдъхновяване и обща подкрепа. Дори най-малките битови задачи, като например подготовката за следобедния чай, тук имаха особено въздействие. Сутрешна йога, артистични игри, езикови уроци, предизвикателства сред природата – всеки ден започваше в ранни зори и приключваше след полунощ. Успяхме да пречупим лични емоционални и физически граници, да покорим скали, да опознаем местните, живота и историята на мястото, по детски да открием удоволствието от плуването в река, да слушаме замечтани приказките на вятъра в гората и да гледаме танца на малките пламъчета във вечерния огън. Облагородихме пространството около къщата ни с прекрасни дървени изработки – пейки, къщички за птици, слънчев часовник, указателни табели, саксии и свещници. Работата с дърво бе толкова добре презентирана и увлекателна, че измайсторихме и бижута за спомен на всички участници в проекта. Естествено се появи на бял свят и малка книга за околността, включваща снимки, записи на звуци, любопитни факти и апетитни рецепти с местни продукти.
По време на четирите почивни дни, предвидени в проекта, всички дружно се насладихме на един от великолепните морски курорти – Задар – спокойно място с ароматни кипариси, красиви цветя и невероятни залези, които дори самия Хичкок остава без дъх.
След края на приключението с изненада осъзнах, че светът изведнъж е станал пълен с възможности. Социалната активност, действията и усилията, насочени към благополучието на останалите, изборът на общото благо пред е личната изгода е въпрос на начин на мислене. А този начин на мислене може да бъде възприет, подхранван и прилаган успешно чрез подобни проекти и среда.
С нетърпение очаквам и предстоящия дългосрочен проект, който създадохме съвместно с Outward Bound и АКСЕЛС след връщането ни в България.
Бъдете по детски любопитни и ще видите как истински важното ще започне да се изгражда, по един приказен начин. Съдбата си знае работата.
Мирела, на 25 г. От София
В началото не е много лесно да си намериш място вкъщи когато се върнеш от EVS проект. Чувстваш се объркан, чувстваш известна празнина, въпреки че се радваш да видиш приятелите и семейството ти. Липсват ти дейностите, новите приятели, къщата, селото… дори и разтворимото кафе!
Нека уточня: моят проект беше краткосрочен EVS в малкото хърватско село Велики Житник. Две невероятни седмици изпълнени с динамика, ритъм, много енергия и най-вече усмивки!
Пак започнах отзад напред..
Ден като ден, рутина, фейсбук, скрол скрол, докато не попаднах на група в която намерих този проект. Без много да се подмотвам написах мотивационно писмо, изпратих го директно към девойката от поста, след което тя ме насочи към две други много лъчезарни девойки, а именно Петя и Лили от АКСЕЛС. Видяхме се, меко казано – влюбихме се и след предварителен трейнинг в техния офис, след 979 километра с кола се озовахме в Хърватия.
Паркирайки ни посрещнаха страшно много и усмихнати хора, като до този момент нямах ни най-малка представа, че няколко дни по-късно ще са ми семейство!
Събрани в кръг в огромната зала на бившето реновирано училище в малкото селце, в атмосферата се разнесе страхотна и зареждаща енергия, всеки разказа как е дошъл до това скрито място, един със самолет, друг на стоп от Мароко, трети с рейс,трамвай,тролей и влак. Плаках.
Всеки ден в осем сутринта бяхме будени от отбор “добро утро” с бърза физ-зарядка и йога. След това закуска, а след това цял ден приключения! То не беше хайкинг, то не беше скално катерене, то ориентиране, то занимания сплотяващи групата, абе невероятно! Енергията през цялото време те надъхваше да се надскачаш, всеки следващ ден се чувстваш по-добър, по-допълнен, с повече възможности!
Всеки един от участниците ме допълни по начин по който дори и родителите ми не биха могли да го направят. Това да видиш живи примери за културата на 9 различни държави е неописуемо, особено след като се сплотите до такава степен, че всяка задача да я завършвате със сто процентова успеваемост, надхвърляйки дори и най-смелите очавания за времето за изпълнение.
Четири почивни дни… пак бяхме всички заедно, но този път на море!
А аз съм си морски! Задар е китно място с вкус на кипариси, морска сол, разтворимо кафе и чудни гозби. Скални скокове, обиколки, волейболни турнири с местните, хамаци, палатки и дълги, задълбочени, а понякога и изцяло променящи мисленето разговори. Любимото ми!
След почивката, някак естествено обединихме положителните емоции, нови знания и любовта към Велики Житник и природата в една чудесна книжка за местността. А до този момент нямах и ни най-малка представа, че ми предстои да се преоткрия с още едно предизвикателство!
Започна седмицата на дърворезбата… плаках, плаках от радост! С малък, но достатъчен набор от инструменти за два часа и двадесет минути превърнах една съвсем обикновена дъска в пейка, ама като казвам пейка – пейка, истинска! И не само една, а и не само пейки 🙂
В смях игри закачки, времето прелетя над нас, като ни показа, че то е единствения ресурс с който разполагаме, освен дърветата де.
В началото не е много лесно да си намериш място вкъщи когато се върнеш от EVS проект. Чувстваш се объркан, чувстваш известна празнина, въпреки че се радваш да видиш приятелите и семейството ти. Липстват ти дейностите, новите приятели, къщата, селото… И изведнъж осъзнаваш, че в теб са изградени нови знания, нови стойности за живот. Събужда се едно желание за постоянно развитие, за топло, искрено и чисто отношение с обиколната средата – природна и социална. И започваш внимателно да изграждащ един по-добър свят около себе си. Проектът “Build Up” ми даде наистина много и то все прекрасни открития… дори и разтворимото кафе!
Александър, на 24 г., София.