На 20 юли 2021г. се проведе заключителното събитие по проект „Интерпретиране на балканското фолклорно наследство” с реф.№ СВ007.2.13.012 по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България – Сърбия 2014-2020 г.

Кръглата маса бе на тема „Популяризиране на фолклора и запазването му за идните поколения”, където се разискваха добри практики и идеи как да опазим завещаното ни културно наследството от нашите баби и дядовци и да го предадем на нашите деца и внуци. Модератор на събитието бе д.и.н. Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Бе показан и създаденият уебсайт www.balkanfolklore.net . Там може да се намери информация за фолклорните ансамбли и събитията, които се организират в трансграничната зона България-Сърбия. Публикувани са и пълните версии на фолклорното проучване на оригиналните езици.

Участниците в кръглата маса видяха и част от специално създадения спектакъл „Балкански легенди”, в които показваме и разказваме за общите традиции и ритуали, които и до днес се изпълняват по селата.

Проектът стратира на 10 март 2020г. и се реализира от партньорство с водеща организация Студентски културен център-Ниш, Сърбия, Асоциация за културно, стопанско, евристично и лингвистично сътрудничество (АКСЕЛС) и Народно читалище „Съзнание-1922” от Перник, България.

През изминалите месеци организирахме изложба на уникални автентични носии от трансграничния регион, и Фолклорен форум, на който представихме резултатите от проучването на фолклорните танци и ритуали в трансграничната  зона (Перник, Кюстендил – България и  област Нишава-Сърбия), направено за България в първия етап на проекта от Милчо Георгиев – етнохореолог и фолклорист, и за Сърбия от Славолюб Узунович. Публикуваните книжки може да намерите отново на сайта www.balkanfolklore.net и на www.aksels.bg .

„Състоянието на фолклорните традиции в трансграничния регион“ бе темата на лекцията на д-р Веска Спасова – етнолог от Регионален исторически музей гр.Кюстендил. С голям интерес гостите се потопиха в света на детските игри, храната, облеклото, обичаите и накитите, та чак до ритуалния свят на баенето като символика и магичност.

„Самото отношение към миналото и случващото се днес сякаш формира усещане за единност, вяра, надежда. В съвременната културна среда народното творчество се представя многоаспектно – художествено, словесно, мито-ритуално“, каза д-р Спасова.

Разучаване на традиционните хора и танци на България и Сърбия бе друга дейност по проекта. Успешно се проведоха две сесии за научаване на нови хореографии в Перник и Ниш, създадени от хореографите Ирена Андреева, Роман Михайлов и Ненад Яковлиевич. Зрителите на спектаклите в Ниш и Перник се заредиха с много положителна енергия от изпълненията на Фолклорна формация „Байрактаре” към НЧ „Съзнание – 1922” и Академичен фолклорен ансамбъл „Оро” към Студентския културен център в Ниш.

 Д.и.н. Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН направи следнот обобщение след края на събитието: “В рамките на заключителната Кръглата маса бяха представени резултатите от дейностите по проекта „Интерпретиране на балканското фолклорно наследство“ по Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG-ИПП България – Сърбия“. Проведена беше дискусия, в която участваха както членовете на проекта, така и участници от различни културни и научни институции, които са пряко ангажирани с работата по опазването, съхраняването и популяризирането на фолклорното наследство. В Кръглата маса участваха представители на Държавен архив – Перник, Регионален исторически музей – Перник, Институт за етнология и фолклористика е Етнографски музей – БАН, представители на читалищата в област Перник и др.

                В дискусията беше поставен акцент върху проблемите и предизвикателствата, с които се сблъскват в съвременността локалните общности при опазването на тяхното локално културно наследство.  Поставени бяха въпроси, свързани с това какво и как да се опазва, как да се популяризира (включително и в дигитална среда), каква да бъде степента на интерпретация на това наследство. Подчертано беше значението на културните институции в България и в Сърбия в тези процеси и конкретно ролята на читалищата, които са значим фактор в опазването на елементите от традиционната култура на селищните общности в България. Като важен момент беше отбелязана ролята на експертите в тези процеси, съвместната работа между различни институции и партньорствата с неправителствения сектор с оглед постигането на поставените цели и повишаването на резултатите, свързани с опазването на културното наследство.

В рамките на дискусията се очертаха и някои препоръки, с оглед бъдещата работа:

• да продължава работата на локалните общности, свързана с опазването на елементите от традиционната култура, които са жива практика;
• да се провеждат проучвания, свързани с миналото състояние на фолклорното наследство, като паралелно с това се документират и жизнените елементи от традиционната култура, които продължават да се предават между поколенията в селищните общности;
• да се отделя специално внимание върху предаването на знанията и уменията на следващите поколения;
• интерпретацията и адаптацията за сцена на елементите от традиционната култура (пеене, танцуване, обичаи и др.) да не бъдат в разрез с наследените културни практики.
• да бъдат подпомагани читалищата в работата им по съхраняването на фолклорната култура на селищата;
• да се въведат часове в учебната програма на училищата, в които да се преподават теми, свързани с фолклорната култура;
• читалищата да си партнират с училищата в процеса на обучение;
• да бъде използвана експертизата на специалистите в работата по опазване и популяризиране на културното наследство;
• да се насърчават партньорските инициативи и съвместните дейности между различните институции и организациите от гражданския сектор, които са ангажирани с този тип  дейности.”

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020 г.

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Асоциация АКСЕЛС и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.